Траките оценили по достойнство красотите на територията на Панчарево и твърде отдавна се поселили в местността Риляник, южно от топлите минерални извори. Римляните, след превземане на македонското царство, разположили свой военен лагер, наблюдателна крепост и селище, също в близост до изворите! Според стара легенда римската баня e построена по повеля на император Константин Велики, който е живял в Сердика заедно с дъщеря си. Вярна ли е легендата за създаване на банята не е ясно, но със сигурност се знае, че в този период на минералните извори в Панчарево били построени седем големи и малки басейна, вероятно на открито, които се отличавали с голяма изящност и красота. Нарекли баните “Чезаре – Царски”! Има основание да се предполага, че както при изворите в София, така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи.
Панчаревското землище се намира в югоизточния край на Софийското поле, при изхода на красивия Панчаревски пролом на река Искър. Една от най-живописните части от него е меандърът “Урвич”, крепост на цар Иван Шишман, разположен в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша. Самото село е застроено по двата бряга и около устието на витошката на река Бистрица, при вливането и в Панчаревското езеро и отстои на 12 километра югоизточно от центъра на София. Географското положение, релефната раздвиженост, богатата флора, изобилието на водни площи, определят на това закътано от ветровете място, сравнително по-мека зима, по-прохладно лято и много малко мъгливи дни в годината.
