История на Панчарево

Панчарево, макар и малко населено място има богата история, датираща още от древността! Минералните извори вероятно били известни още на траките, които основали селище с името Риляник, означаващо изобилен извор. По-късно, в зависимост от периода името им се трансформирало. При Римляните – „Бани Чезаре“/Царски/ и в района им се оформило богато императорско имение, с лозови насаждения. Славяните ги наричали „Бани Цареви“, а турците – „Банджареви“ и около тях се разполагал прочутия Кинан-пашов чифлик.

В Панчарево и околностите му са останали и значителни следи от времето на Римската империя. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в София, така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи. Над банята, в местността Градището са намерени останки от Римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от варварски нападения подстъпите към Сердика и Искърския пролом, в посока Самоков, но за съжаление никакви по-задълбочени археологически проучвания не са правени по-късно в района.

Няма точни данни за използването на минералната баня през византийско време и след това по време на Първата и Втората българска държава, но факта че по-късно била достроявана от турците говори че баните се поддържали в добро състояние от аристокрацията и местното население!

Голяма част от днешните жители на Панчарево дошли от старото село, което било на срещуположният бряг на река Искър, в подножието на Лозенската планина. Тази местност и до днес се нарича Главешово, име произхождащо от това, че по времето на Иван Шишман местните хора са придобили някои привилегии от царската власт в замяна на което се задължили, „староб. /главили/“ да охраняват крепостта „Урвич“ и подстъпите към нея, до която селото било с най – удобен достъп.

Ето как описва селото от края на 19 век в своите мемоари Георги Каназирски-Верин:

Панчарево
По информация от www.chitanka.info
„София преди 50 години, Софийските курорти“ изд. „Българска книга“ София, 1947г.

Изглежда, че това селище е много старо. На една от височините над банята има развалини от стари римски казарми. Това място селяните наричат Градището. Отсреща са развалините на крепостта Урвич. По всичко може да се заключи, че тези две крепости са защищавали дефилето, което води към Самоков. Много развалини от стари римски стени, басейни за бани и откриването на един женски череп с корона ни уверяват, че тук е имало голямо римско военно селище. Самата баня е построена върху основите на римската баня, а водата е каптирана в горичката зад банята.

И все пак селото преди петдесет години беше изоставено и мизерствуваше. Самоковският път минаваше по отсрещния бряг на Искъра, а от Горубляне до банята имаше един междуселски примитивен път. За да се отиде от банята до селото, трябваше да се пресече една малка горичка, през която минаваше криволичеща козя пътека. Самото село беше разположено на височината около днешната му черквичка, значи отстоеше на около два километра и повече от банята. Трудно беше за летовниците да идват от такова далечно разстояние, за да се къпят.

Но ето че се започна строежът на юзината за столичното електрическо осветление недалеч от Панчарево и селяните намериха по-добри условия за живот било чрез работа, било чрез продажба на своите продукти.

През 1900 година някой си Попов дойде и построи до самата баня един двуетажен доста приветлив хотел с ресторант в долния етаж и хубава градина от пред. Малко след него старият капелмайстор Визнер построи голяма сграда с много стаи от другата страна на банята. Неговият пример се последва от Кабакчиев, запасен офицер, и от генерал Диков, след което селото бързо заслиза от височината, за да се съедини с банята. Сега вече летовниците можеха да си намерят удобни жилища и техният брой се увеличи. В скоро време горичката, която делеше банята от селото, се изсече и се изпълни с малки вили. В една от тях дълго време живееше Янко Сакъзов, който обичаше Панчарево и уединените разходки в горичката.

С прокарването на Самоковското шосе от левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Изникнаха много модерни вили: тая на генерал Рясков, на Хлебаров, на Елисей Петков, на Сирманов, на Д-р Нешов, на Моллов и пр. Кокетната и оригинална по строеж община послужи за звено между старото село и новопостроените вили. А днес и в старото село има нови и хубави сгради, които надминават по хубост тия около банята. И като че ли Панчарево става тясно, та вилите почват да се катерят по височините, които обкръжават курорта.

Пред общината има една стара чешма. Зад чешмата е големият вековен чинар, известен под името Риляник. До него е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.

От старите люде на Панчарево ще спомена за Георги бакалина. Неговата бакалница беше срещу общината. След смъртта си Георги оставя като наследник брата си Филип Николов. Филип Николов е студент по теософия в Петроград и е културен мъж. Той напуща семинарията и се връща в Панчарево, гдето става кръчмар в дюкяна на брата си. Кръчмарството не пречи на бай Филип да бъде и издател. Той е написал теми по литература, съчинение, което е претърпяло няколко издания.

Днес панчаревци не познават мизерията. Когато влезете в някоя селска къща, ще видите дървено легло покрито с черга, до него гардероб, а над гардероба малко радио, което предава новините от целия свят.

Жалко е, че и до днес постройката на банята тук е все още същата — старата, тая от преди петдесет години, слабо поправена, неприветлива, неудобна и нехигиенична. А минералният извор на Панчарево и като целебност, и като температура заслужава една хубава модерна сграда.

В този раздел прочетете повече за: