Предполагаем външен вид на черквата "Св. Илия"
В Урвичката крепост е имало една черква – “Св. Илия” която се е намирала във вътрешната част на твърдината, в централната част на хребета “Средобърдие”. Разрушена напълно от Турците при превземането на крепостта, в края на XIV век. При разкопки през 1979 г. се установява че по своята форма и градеж храмът се отнася към времето на Второто българско царство. Част е от Софийската Мала Света гора.
В различни периоди църквата е претърпяла няколко преустойства, поради желанието да бъде увеличена площта а може би и заради природни бедствия.
Фрагмент от стенопис (светец с кръст) от черквата Св. Илия
Явно в по-късните години местността е запазила своето значение – само в непосредствена близост до хълма има два действащи обитела. Главното достойнство на разкопките на храма са стенописите му, като са били установени два живописни пласта: единият от втората половина на 14 век, а другият от 15 – 16 век. Въпреки разликата в годините се забелязва известна близост с композицията от Боянската църква.
Подготовка за реставриране на стенописите от черквата "Св. Илия" - 1979г.
С датирането на стенописите в епохата след падането на страната под турско робство, става ясно че църквата е продължила живота си и след това. Останки от черквата се намират в района на историческа местност “Урвич”, в пределите на крепостта.
Панчаревци получавали известни привилегии от царската власт, а по-късно и възможността да се черкуват в крепостната черква “Св. Илия”, която била известна само на тях поради естествената непристъпност на терена. В замяна на това те се задължили (староб. главили) да охраняват подстъпите към крепостта и да я снабдяват с провизии, откъдето идва и името на старото село – Главиша. Може да се предположи че храмът е изполван изцяло от населението на Панчарево, и след като селото е било преместено от старото място в м. Главешо (Лозенската планина), т.е поне до края на XV век.