Крепостна черква-манастир “Св. Илия”, Урвич

Предполагаем външен вид на черквата "Св. Илия"
Предполагаем външен вид на черквата „Св. Илия“

Схема на основите на черквата "Св. Илия" в крепостта "Урвич"

В Урвичката крепост е имало една черква – „Св. Илия“ която се е намирала във вътрешната част на твърдината, в централната част на хребета „Средобърдие“. Разрушена напълно от Турците при превземането на крепостта, в края на XIV век. При разкопки през 1979 г. се установява че по своята форма и градеж храмът се отнася към времето на Второто българско царство. Част е от Софийската Мала Света гора.

Фрагмент от стенопис (светец с кръст) от черквата Св. Илия
Фрагмент от стенопис (светец с кръст) от черквата Св. Илия

В различни периоди църквата е претърпяла няколко преустойства, поради желанието да бъде увеличена площта а може би и заради природни бедствия. Възможно е да е била център на манастирски комплекс. Около нея има редица помещения, както и доста дебела оградна стена. Поради това е много важно сведението на Паисий за „манастира Урвич със силна крепост“.

Явно в по-късните години местността е запазила своето значение – само в непосредствена близост до хълма има два действащи обитела. Главното достойнство на разкопките на храма са стенописите му, като са били установени два живописни пласта: единият от втората половина на 14 век, а другият от 15 – 16 век. Въпреки разликата в годините се забелязва известна близост с композицията от Боянската църква.

Подготовка за реставриране на стенописите от черквата "Св. Илия" - 1979г.
Подготовка за реставриране на стенописите от черквата „Св. Илия“ – 1979г.

С датирането на стенописите в епохата след падането на страната под турско робство, става ясно че църквата е продължила живота си и след това. Останки от черквата се намират в района на историческа местност „Урвич“, в пределите на крепостта.

Панчаревци получавали известни привилегии от царската власт, а по-късно и възможността да се черкуват в крепостната черква „Св. Илия“, която била известна само на тях поради естествената непристъпност на терена. В замяна на това те се задължили (староб. главили) да охраняват подстъпите към крепостта и да я снабдяват с провизии, откъдето идва и името на старото село – Главиша. Може да се предположи че храмът е изполван изцяло от населението на Панчарево, и след като селото е било преместено от старото място в м. Главешо (Лозенската планина), т.е поне до края на XV век.

Вижте Историческа местност „Урвич“ в Google Maps