Каменоделство

Витошки сиенит в поречието на река Бистрица
Витошки сиенит в поречието на река Бистрица

Съществувалото в древността езеро, на мястото на днешното Софийско поле и оттичането на водата от него след това оформя съвременния орографски облик на района. От топенето на ледовете по Витоша се образуват речните долини на витошките реки. Тези процеси, въздействайки пряко върху скалната структура на планината, имат връзка с оформянето на уникалните “каменни реки” на Витоша, т. нар. морени. Те преставляват огромни скални блокове, заоблени от силата на атмосферните влияния. Днес подобни скални късове могат да се видят в широк периметър, както в гънките на планината, така и в близката околност. Само транспортиращата сила на водата е способна да захвърли толкова големи сиенитни и гранитни камъни, чак около Владая, Бистрица, Панчарево и дори до Бучинския проход.

Панчарево се намира в долинното разширение на река Бистрица, удобно място за отлагане на много наносен материал и задържане на големи скални късове.

Дялани камъни от гранит
Дялани камъни от гранит

Натрупаните грамадни каменни валуни в почти цялото Панчаревско землище, вероятно още от ледниковия период са създавали подходящи условия за развитие на каменоделството. Тук старите каменоделци са изработвали гранитни стъпала за строящите се в София сгради, бордюри за улиците, фасониран камък за фугирана зидария, водопойни корита и др.

На първото българско изложение от 1892 г. в Пловдив в павилиона за строителен и декоративен материал София е представена с 40 експоната, между които и сиенит от Владая, Панчарево и Мърчаево. В по – ново време, когато започва сменянето на калдаръма по софийските улици с паваж, панчаревци, заедно с владайци стават основни доставчици на павета.

По-късно е организирана група от 50 души – каменоделци, която вместо на частни предприемачи-експлоататори, предавала паветата на кооперацията в Панчарево, при най-изгодни условия. Тази група е работила от 1940 до 1954г.

В пътепис от 1897г. се казва:

“Както и други некои обитатели на Витошките поли, гдето земледелието е слабо, панчаревци работят и по каменоломите и зимно време прекарват гранитни каменье – делани, неделани и трошляк /чакъл/ в София. Изобщо каменоделството се развива въ при витошките села. Най – напред с каменоделство боравиха само италианци, от тех се научиха македонците, а сега редом с последните разбиват гранитните скали, делат колони, бордюри и стъпала и селяните от при Витошките села: Железница, Бистрица, Панчарево, Беглер – Чифлик /Симеоново/, Владая и др.“