Панчаревска минерална баня

Няма данни за банята през византийската епоха, и по – късно по време на Втората българска държава, но фактът че по – късно била достроявана от турците говори, че е използвана и поддържана в добро състояние от аристокрацията и местното население.

Едва след падането на България под турско робство пътешественикът Евлия Челеби, пише в едно свое описание от 1652г.:

“В околностите на София има до двадесет и едно места за разходка. Близо до Кинан пашовия чифлик, който е дворец подобен на теке, в полите на Витоша, край река Искър, на едно обрасло със зеленина място се намира минералната баня “Юрунджеклъджа”, която е лековита, но зданието и не е толкоз хубаво. В старо време Мурад I изградил на тази баня едно малко, но красиво кубе. Тази минерална вода е лековита против седем болести и всички болни от разни краища, страдащи от ставни и други болести идат и правят бани тук, като се мажат и с калта и. Особено градските аяни идат тук през месец юли и с цялото си домочадие се къпят цяла неделя. Тя е прочута минерална вода…” .

Евлия Челеби съобщава също, че след падането на София, Мурад I (1358-1388)” пребивавал в този град три години, за да уреди административно новозаетите си територии“. От това следва, че банята е достроена и използвана от турците още през XIV в.

Интересно е да се отбележи, че при направено изследване за селищните имена в Софийско на база на турски регистри от средата на XVI век, заедно с Панчарево и Кокаляне се споменава и селище Ири, близо до река Искър, като се посочва, че вероятно това селище съвпада с цитираното от Евлия Челеби Юрунджеклъджа, но е с неустановено точно местоположение и съответстващо днешно селище. Името Юрунджеклъджа в буквален превод означава: “Място на привързани едно до друго животни на колчета, в близост до минералния извор”. От това може да се направи извод, че за известен период от време около банята или под нея на брега на реката е имало селище на турци-скотовъдци, което в последствие е изчезнало. Това е твърде вероятно, защото Евлия Челеби по същото време пише за “Много стада по Витоша“.
 

Старата баня на Панчарево - 1908г.

През 1894г. по инициатива на дългогодишния общественик и кмет на Панчаревската община дядо Пешо (Петър Панчев) панчаревци започнали да копаят около единствената позната до това време чешма с лековита вода при скалата, под тогавашния коларски път “София – Панчарево”, където имало само едно корито за пране на дрехи и къпане нощно време. Копаейки от чешмата, срещу течението на минералната вода, селяните намерили приблизително извора и открили седем малки и големи басейна, отличаващи се с изключително изящество и красота, които били съградени с характерните римски тухли. Веднага след това измазали с цимент два от басейните и върху тях изградили дъсчени бани.

Ето как са описани баните през 1897 г. в авторитетното по това време издание “Българска сбирка”:

“…По заник слънце бях при минералния извор, от ляво на който се виждаха намерените миналата пролет останки от старовремски бани, а тъкмо до тях – построената това лято баня, която се допокриваше от дюлгери македонци”.

Панчаревските минерални извори са далеч от селото: 10 – 15 минути. Те са два: Един в полите на планината и друг ниско в реката. До миналата година в първият извор хората и биволите са се къпели заедно на открито, втотийт и напред и сега служи за пранье дрехи. Тая пролет полюбопитстваха хората за Панчаревските бани. Нейно Царско Величество Княгинята ходи на разходка, други видни личности ходиха, заинтересува се и правителството от тоя божи дар, недалеч от столицата на България, и се разпореди да се разчистят вековните насипи и древните съсипни около горният извор. В подземието се намериха басейните на старовремските бани – паметници на римското владичество. Името на Панчарево се прочу. Всеки казваше: “Панчарево, Панчарево, там е местото и за разходка, и за почивка, и за лечение”. Некои заможни столичаре се полакомиха да купуват местата около изворите. Ето защо това лято в Панчарево имаше толкоз посетители, колкото никоя друга година… Пътят от банята до селото е добър. Той представлява една широка пътека, по която ако и да се мръкваше, ако и да застудяваше имаше постоянно движение на хора – едни от панчаревските посетители се връщаха от баните за селото, токо-що изкъпали се, други тепърва идеха да се къпят.”

В началото началото на XX век изворите започнали да придобиват все по-голяма известност, като броя на къпещите се увеличил значително и освен от Панчарево и околните села – Горубляне, Бистрица, Казичене идвали и хора от София и цялата страна. Около изворите започнали да строят вили някои образовани и влиятелни за времето си личности. Едни от първите вили в Панчарево е тази на Сапунов, един от основателите на българския професионален театър, възрожденеца Христо Попов от Клисура. Синът му Храбър Попов е виден архитект, професор и пръв декан на архитектурния факултет, един от основателите на политехниката в София, Визнер – изтъкнат музиковед от чешки произход, Иван Фичев  – син на Колю Фичето, предсказал националните катастрофи от 1913 и 1918 г., за което влязъл в остър конфликт с дворцовата олигархия на Фердинанд и други, общо около 30 вили.

През 1036-37 г. отново е извършен каптаж на минералната вода от инж. Радославов. След оглед на терена се установява наличието на три отделни минерални извора, около сега съществуващата баня. Тръгвайки по основния от тях, с дебит 80 l/min. била прокарана една галерия, с дължина 11 m. На четвъртият метър от тази галерия дебитът на водата започнал бързо да се увеличава и на 08.07.1937г. минералният извор избликнал с целия си дебит и температура, а именно: T=47,2 C и D=262,5 l/m. В момента на избликване всички други извори в западната термална зона пресъхнали!

През 1908г. в археологическия музей на София от територията на панчаревската баня постъпват изключително ценни експонати а няколко години по-късно е построена и масивна каменна постройка, която просъществувала до 1943 г.

Също по това време в селото започнали да идват на курорт много софиянци през лятото, което подобрило и материалното положение на домакинствата в селото. Изключително благоприятно за Панчарево се отразява дейността на назначеният за участъков лекар на общината украинец д-р Александър Сметанин, който освен с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество се грижил изключително много и за подобряване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото, като предпоставка за развитие на курорта. Подробна информация за това той дава в книгата си: “Панчаревските минерални извори и курорта Панчарево” с предговор от известния професор Ватев, която правела достъпна реклама на курорта.

През 1945 г. е завършена днешната сграда на банята, върху старите римски основи, при строежа на която също са открити много ценни експонати, постъпили в НИМ.

Според новия общ устройствен план на Столична община се предвижда сградата на бившия профилакториум на “Кремиковци” в м. Градище да се превърне в модерен СПА център. Той ще предлага цял комплекс от лечебни процедури и ще разнообрази формите на отдиха чрез по-пълноценен достъп до лековитите природни ресурси на Панчарево!