Урвички манастир “Св. Николай Летни – Чудотворец”

В летописната книга на Урвичкият (Панчаревски) манастир е записано как една нощ баба Бона Велинова, заедно с дядо Божил Коцев, баба Джуджа Коцева, баба Сава, баба Митра Донева от Панчарево, а според други източници и Стамен Велев и други селяни от Кокаляне и Панчарево, отишли в Урвич да нощуват сред гората. Според статии от вестниците това станало в деня пред летния празник „Св. Никола“ в 1928г., когато Бона Велинова отишла в с. Панчарево, поканила за другарки бабите Сава и Спаса и заедно с тях отишла на мястото на манастира. След продължително молене на баба Бона се привидяло точно мястото, където е манастира.

Урвичкият (Панчаревски) манастир „Свети Николай Летни Чудотворец“ е разположен в местността „Урвич“ от землището на Панчарево, на 8 километра от центъра на селото, по посока Самоков. Самата обител е част от историческата местност „Урвич“ и лежи на северната страна на хребета „Средобърдие“ на естествена хубава поляна със западно изложение, гледаща към крепостта Урвич, Царичина скала и сумрачните склонове на Плана планина. Бил е в постоянна връзка със Средновековната крепост „Урвич“ и Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“.

Ман. Св. Никола - Летни, пред старата черква - 1943г.
Ман. Св. Никола – Летни, пред старата черква – 1943г.

Целият хребет Средобърдие по времето на активното използване на крепостта е бил опасан отвсякъде с водите на река Искър, докарвани чрез дига и превръщайки го в непристъпен остров. По този начин крепостта е била обхваната отвсякъде с вода, с изключение на много тясна ивица на север, по посока на Царичина скала. Стръмните урви, гъстите гори, буйната река, отдалечеността от единственият голям път по това време – този от София, през Лозен и Пасарел за Самоков, всичко това е правело мястото на крепостта и Урвичкия манастир почти недостъпно и известно само на местното население.

„Св. Никола – Летни“ е един от 14-те манастира на Софийската Мала Света гора и в културно и духовно отношение е бил наразривно свързан с крепостта „Урвич“ и крепостната черква с които образували Урвичкия крепостно-манастирски комплекс. Взаимовръзката „манастир – крепост“ била характерна за Второто българско царство, като подобни примери в това отношение били близките Кокалянски, Бистришки, Драгалевски и Германски манастири.

Старата черква на Панчаревския (Урвички) манастир
Старата черква на Панчаревския (Урвички) манастир

Не се знае кога точно е основан (вероятно в периода 10 – 12 век), след падането на България под Турско робство манастира е разрушен, а монасите му били изгорени, за което свидетелстват намерените при разкопаване на основите му човешки кости. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. чрез дарения и благодарение на феноменалната баба Бона Велинова от село Григорево, която по желание на местните жители, открива основите му през 1929 г. Църквата е построена през 1996 г. върху стари основи със средства на Атанас Господинов от Панчарево, а новата манастирска постройка, благодарение на доброволния труд на много панчаревци, които са отделяли от свободното си време и средства за това. Църквата представлява еднокорабна, едноапсидна безкуполна постройка, и до момента не е изографисана. Възкръснал за нов живот след дълги години забрава, днес „Свети Никола – Летни“ е действащ манастир. Празникът на манастира се отбелязва на 9 май.

Ктиторът на новата черква Атанас Господинов и Трайчо Стоилов, по време на строежа на новата манастирска черква - 1994г.Много панчаревци положиха доброволен труд при строителството на новата манастирска постройка

В България има много свети места, манастири и оброчища на името на Свети Николай. Оказало се, че при съединяването на не по-малко от три свети места с обща линия, то всички подобно прекарани лъчи се насочвали към основно свято място на този светец у нас – нос Калиакра с параклиса, свещения гроб и близкото село Свети Никола. Ъглополовящата пък образувана от максималния ъгъл на всички лъчи и изведена от нос Калиакра, сочи към основното свято място за Свети Николай, а именно италианския град Бари, където се съхраняват мощите му. Известният Мрачки манастир, до село Пещера (Радомирско), Кладнишкия манастир (с. Кладница, Пернишко) и Урвичкия (Панчаревски) манастир, всички носещи името на Свети Николай са разположени на един лъч, насочен към основното свято място за светеца у нас – нос Калиакра.

Празника на Манастира през 1999г.

За Свети Никола

Св. Николай e архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), който е роден през втората половина на III век. Той бил известен като голям радетел на християнството, за което страдал много при гоненията срещу християните. Приживе правил много добрини и чудеса. След смърта му светите му мощи се пазели в родния му град, давайки изцеление на болни и сакати и упование в трудни моменти за вярващите в неговата святост. През 1077 г. Мира бил превзет от селджукските турци и броят на християните в този град намалял много. По същото време светителят Николай заповядал в едно съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно с три кораба към Мала Азия. След преговори с местните християни и с благоговейна радост, мощите били натоварени на един от корабите заедно с двама от свещениците на храма в Мира. Те били тържествено посрещнати в Бари – град в който живеело многобройно гръцко население. Това станало на 9 май 1087 г. и за това светецът е известен като „Летни Свети Никола“. Именно от там произхожда и името на Панчаревския манастир в Урвич, както и храмовият празник – 9 май.

Местоположение:

Манастирът е достъпен за посещение по добре очертана широка пътека, започваща от спирка „Ман. Св. Никола“ (Трудовака) на автобусна линия номер 3 от главния път „София – Самоков“, откъдето има и табела. Първоначално павирана алея, води до р. Искър, след което минавайки по моста се продължава по същата пътека (това е обиколния път на хребета Средобърдие). След около 800 м. следите за отклонение на дясно с табела към манастира. На това място се отделя и пътеката за Урвич (калето) и черквата Св. Илия, продължаваща по нататък към устието на река Ведена и Дяволския мост.

Снимки от манастира и пътеката до него

Паметника на Трудовака на главния път за СамоковАлеята за манастираМоста на река Искър на алеята за манастираОстанки от летния театър на който са се провеждали традиционни събори и фолклорни празнициПо алеята за манастираРазклон за Манастира вдясно от главната алеяЛегендарната Царичина скала, гледана от пътеката за МанастираУрвичкия манастир "Летни Св. Никола"Урвичкия манастир "Летни Св. Никола"Урвичкия манастир "Летни Св. Никола"Урвичкия манастир "Летни Св. Никола"Урвичкия манастир "Летни Св. Никола"Урвичкия манастир "Летни Св. Никола"Урвичкия манастир "Летни Св. Никола"Урвичкия манастир "Летни Св. Никола"Урвичкия манастир "Летни Св. Никола"
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вижте още и:

Вижте Историческа местност „Урвич“ в Google Maps