Лозенска планина

Лозенската планина е малка, но изключително красива и обзорна планина, в непосредствена близост до София и Витоша. Тя е част от Средногорието и се характеризира със сравнителни меки форми на релефа, а климатът и е умерениконтинентален, без трайно снегозадържане и големи амплитуди в зависимост от надморската височината.

Лозенската планина е била усвоена стопански още от древността. На различни места в планината, така както и в съседната Плана планина са открити следи от въгледобив и рудодобив, на база на богатите в миналото запаси от желязна руда и дървесина в района. Тези дейности се отразявали изключително неблагоприятно на околната среда, но се ползвали с привилегии в Османската империя, заради така необходимото желязо, използвано за производство на оръжие. В гънките си планината е приютила множество култови места – манастири, крепости, градища, съдбата на които е вплетена с тази на околните селища – Герман, Лозен, Долни Пасарел, Габра и Нови хан. Прокараните през годините кози пътеки и коларски пътища извеждат туристите бързо до билото на планината и от едно населено място до друго, както и до Германския и Лозенския манастири, които са част от Софийската Мала Света гора. Част от Лозенската планина е включена в Националната Екологична мрежа „Натура 2000“ по директивата за местообитанията. В Защитена зона „Лозенска планина“ се опазват основно Вековните букови гори около Лозенския манастир както и сухи пасища, гори от Дъб и Габър и някои видове прилепи.

Църквата на Германския манастир
Църквата на Германския манастир

Лозенската планина била разположена на стратегическо за отбраната на Средец място, и именно тук според направените Археологически проучвания се намира последната и една от най-силните твърдини на Цар Иван Шишман, която пазела подстъпите към града – Кокалянски Урвич. Разположен в гънките на планината, на трудодостъпно място, Урвич устоял дълго време на обсадите и поддържал постоянна връзка с други важни пунктове от първия отбранителен пръстен около Средец, тези при Бистрица и Бояна на Витоша, и в Самоковско – при Горни Пасарел и Широки дол.

По-късно по пътеките на планината са бродили хайдушки чети от околните села, които защитавали населението по тези места от зверства и погроми.

Екопътека „Лозенска планина“

През 2010 година по проектът „Зелена пътека за Европа”, който се изпълнява от Асоциация ЕИКИ, финансиран по програма „Европа” на Столична община в сътрудничество с район „Панчарево“ е открита нова екопътека, наречена „Лозенска планина“. За облагородяването на обектите са се включили и много младежи доброволци. Трасето на екопътеката почти изцяло съвпада с това на старата маркирана пътека от Лозен за Долни Пасарел“.

Маршрутът, който започва в с. Лозен и завършва в дефилето при Пасарел запознава посетителите както с природните забележителности на района, така и с културно-историческите местности в планината. Постепенно над село Долни Лозен пътеката преминава през вековна букова гора, Лозенския манастир, покрай малка пещера, мемориален парк под вр. Половраг, заслон „Половраг“ и района на яз. Пасарел, който се намира в живописния Панчаревски пролом на река Искър. По маршрута с дължина 12 км са изградени 10 пейки, 2 входно-изходни арки, пикник зони и информационни табели. При м. Матейна чешма е изградена пикник зона за 30 посетители, с импровизирана кухня, маси и огнище и барбекю. Маршрутът е удобен за ученически образователни дейности, поклоннически пътувания, както и за планинско колоездене. По желание можете да се отклоните от екопътеката и да се върнете по алтернативен маршрут като се спуснете към някои от околните селища – Долни Пасарел, Герман, Кокаляне или до Панчаревското езеро. Маршрута, който е един от най-атрактивните и приятни в този район ни отвежда до най-панорамният връх в Лозенската планина – вр. Половрак (1182м), откъдето на длан се наблюдават няколко планини (Рила, Витоша, Стара планина, Плана, както и яз. Искър). Интересна спирка по трасето е Лозенския манастир “Св. Спас”, част от Софийската Света гора. Предвид лекият и приятен терен е възможна комбинация с посещение на лобното място на българския летец-изтребител кап. Димитър Списаревски в местността “Стражарски дол” над в.з Пасарелско езеро.

Началото на пътеката се намира при базата на БЧК над Долни Лозен, докъдето се стига с градски автобус № 5 от кв. „Гео Милев“ или метростанцията на бул. Цариградско шосе. Края на маршрута е на главен път „София – Самоков“, при сп. „яз. Пасарел“ на градски автобус № 3, срещу р-т „Chefs“. На връщане се минава през Панчарево в посока бул. Цариградско шосе и отново към кв. „Гео Милев“.

Вижте началната и крайната точка на екопътека „Лозенска планина“ в Google maps

Други маршрути в Лозенската планина:

    • с. Герман (паркинга при стената на езерото) – бивша хижа на „Кремиковци“ – ВЕЦ „Кокаляне“ – 1,00 ч. (Панорамна пътека над Панчаревското езеро). Изключително приятен леснопроходим маршрут с изградени места за отдих от доброволци. Използва се и за планинско колоездене.

      • Кокалянско ханче – Ловна хижа – м. Влаковете – с. Лозен – 2,30 ч.

        • с. Герман – Германски манастир – м. Бачун – м. Влаковете- с. Лозен – 2,45 ч.

          • Кокалянско ханче – Ловна хижа – м. Дърводелица – м. Урвич – 2,00 ч.

            • сп. ман. „Св. Никола“ (Трудовака) – ман. „Св. Николай“ – руини на средновековната крепост „Урвич“ и крепостната черква „Св. Прор. Илия“ – сп. ман. „Св. Никола“ – 0,40 ч. (Обиколна пътека на хребета „Средобърдье“). Разположена в Урвичкия меандър на река „Искър“ обявен за Природна забележителност.

              • с. Долни Пасарел – м. Гарванец – рeка Искър – Долнопасарелски манастир „Св. св. Петър и Павел“ – 1,00 ч. Изключително панорамен и леснодостъпен маршрут в живописна местност с възможности за пикник около река Искър.