Към 1888г. Константин Иречек описва софийските села и бита на селяните по следния начин:
Схема на огнище на панчаревска къща от миналото
“Стените на къщите са зидани с плет и измазани с глина. До тях седят също зидани с плет четириъгълни и обли хранилища за жито и царевица (кошове, житници, амбари) и огради за добитък (кошари за овце, кочини за свине, обори, хлевове, или по турски – яхъри за волове и коне). Прозорците са съвършенно малки, често само дървен отвор или рамка с книга. Отвътре къщата има само една ниска местност с отворено огнище и с глинен под, във фасадата никога не липсва отворен пруст под стряхата, малко издигнат и подпрян с дървени стълбове… Вътре в селската къща няма мебели, освен някое ниско столче за сядане с три крака или просто някой дънер и кръгла малка софрица за слагане на ястията, около която се сяда на земята с кръстосани крака. По стените са окачени всякъкви земеделски сечива – лопати, вили, секири, мотика, сито (рашето), примитивни ръчни каменни воденици, разни чували, женски хурки (фурки), вретена, прежди и т.н.”
В навечерието на Втората световна война, според една анкета от 1939г. публикувана в списание “Economist” можем да съдим за икономическото и социалното положение на българското село по това време:
“Само 19,5% от селските семейства имат тухлени къщи. Средното селско жилище е от две стаи в които и се готви. В тях живеят и спят средно по около 6 души”. 17,4% нямат нужници; 57% нямат водопровод или собствен кладенец, поради което 10% от всичкия изразходван труд отива за носене на вода от други места. Само 80% от домакинствата имат кревати, а останалите спят на пода; 28% нямат печки, а стари кофтори или огнища; 30% нямат юргани; 43% нямат дюшеци; 11,22% спят на земята; 53% от семействата нямат кухненски шкафове, в които да прибират на чисто съдовете и храните.”
Панчаревска къща от миналото
Панчарево не е правило никакво изключение в това отношение. Къщите в селото, с изключение на десетина от тях са били паянтови, от плет и кал, ниски, схлупени, на 2-3 стъпала от земята, без под от дъски а така направо на земята. Някои по прилежни домакини са мазали земления под със смес от кал и говежди изпражнения за здравина и по-добър вид. Така са протекли много години на бедност, мизерия, безкултурност. В селото са се откроявали само две сгради – черквата и донякъде двустайното училище, което е било също от плет и кал. Нито една улица в селото не е била павирана или асфалтирана. Чакълирана е била само улицата от Риляник до площада при кооперацията. В резултат на Втората световна война жителите на Панчарево още по-вече обедняват, дават и нови свидни жертви и са необходими неимоверни усилия на цялото село, за да може за 40-50 години насам на мястото на срутените стари къщи да се издигнат 3-4 етажни домове, красиво архитектурно оформени, вътрешно добре обзаведени, много от тях с парно отопление. Десетки са къщите в селото, които по своя външен вид, степен на задоволеност, вътрешен интериор и уют са на по-високо равнище от градските.
Настояще
Общественото строителство след 60-те години на 20 век взе широки размери. Селото изцяло се благоустрои. Няма неасфалтирана улица. Газенето на непроходимата кал днес е само тъжен спомен за много панчаревци. Особено много е направено в това отношение по време на управление на общината от кметовете Кирил Митов, Тодор Божилов и Панайот Фотев.
Ново строителство в Панчарево
Построено бе училище, столова и занималня за учениците, минерална баня, детска градина, поща, автоматична телефонна централа, общински съвет, аптека, въжен мост. мост (пасарелка) с метална конструкция и бетонен мост над река Бистрица, кооперативна пристройка, фурна, магазини от павилионен тип, паметник на падналите във войните панчаревци, прекрасно читалище, нова черква и постройка на Урвичкия (Панчаревски) манастир “Летни Св. Никола”. Естетично бе уредено крайбрежието на езерото, построи се гребна база и няколко заведения за обществено хранене. Налице е бърз и удобен обществен транспорт до София и близките села. Селото стана неузнаваемо. За неговото доскорошно минало можем да съдим само по запазените стари фотографии!
Към момента най-належащите проблеми в инфраструктурно отношение остават изграждането на канализация за отпадни води и подобряването на водоснабдителната мрежа в селото. Те са изключително належащи за район като Панчарево, в който от една страна населението нараства непрекъснато, от друга – на територията му са съсредоточени множество водни площи, чистотата на които има пряка връзка с водоснабдяването на големия град, рекреационните и спортни дейности на територията на Столична община и активизирането на свлачищни процеси.
Новата сграда на читалището, построена през 1978г.
Бъдещо развитие според ОУП на Столична община
По новия устройствен план на Столична община голяма част от землището на Панчарево е определена като висококатегорийна зона за обитаване в природна среда, с три подзони и съответна допустимост на застрояване:
- Жм (кафява). Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. Устройствена зона с преобладаващо застрояване, с височина до 10 метра. Минимум 50% от озеленената площ е с висока дървесна растителност. В нея попада по – голямата част от селото, зоната за отдих, която обхваща крайбрежието на езерото и централната част на с. Панчарево, при надморска височина 600 – 650м. и кв. Детски град /разширение на Панчарево/
- Жв (светло кафява). Вилни зони – стари и нови, формирани върху бивши земеделски земи по чл. 4 от ЗСПЗЗ. Максимална височина на застрояването – 10 метра. За двата случая – Мин 50% от озеленена площ е с висока дървесна растителност. Обхваща вилните зони: Беликата, Ловджийска чешма, Градище и Косанин дол.
- СМФ2 (светло керемидена). Смесена многофункционална зона. Предимно жилищна зона, хотели, учебни заведения, безвредни обслужващи дейности. Ограничаване натоварването на средата. 50% от озеленената площ е с висока дървесна растителност. Площите с жилищно предназначение не могат да надхвърлят 20% от общата разгъната застроена площ /РЗП/ за всеки УПИ. Обхаваща част от м. Детски град, по бул. Самоковско шосе и част от м. Беликата, по шосето “Панчарево – Бистрица”
Отчитайки природните дадености на района, наличието на водни ресурси и необходимостта от осигуряване на устойчиво развитие на територията около Панчаревското езеро е изработен и одобрен Подробен устройствен план на „Зона за отдих”, обхващащ части от две населени места – Панчарево и Кокаляне. Съгласно предвижданията на този план в южната част на Панчаревското езеро се оформя рекреационна зона с културно – развлекателен център, включващ плувен комплекс, тенискортове с клубна част, детски комплекс за развлечения и атракции, детски плавателен канал, заведения за обществено хранене, както и места за пикник. Тази зона е част от бъдещия тематичен воден парк “Искър”, който обхваща поречието на река Искър, от яз. Искър до южното подножие на Стара планина. Около Панчаревското езеро и по поречието на р. Искър има развита алейна мрежа и панорамен път, които и понастоящем се ползват за отдих и туризъм. Панорамният път започва от стената на езерото при с. Герман и завършва при болницата за рехабилитация в с. Кокаляне. Има проект за изграждане на велоалея.
Според изменение на ОУП на СО 0т 2009г. е предвидено изграждане на трасе по траекторията на бившия плавателен канал “Панчарево – жк. Младост”, който ще намали трафикът по главния път за Самоков, през кв. Горубляне и Панчарево и ще направи връзка на пътникопотока от курортните локализации Боровец, Говедарци и Щъркелово гнездо, с възловите точки на метрото в района на жк. “Младост 4″ и “Цариградско шосе”.
В ТОЗИ РАЗДЕЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА:
