Средновековна крепост “Урвич”

При последните продължителни битки за Средец, особено много нараства ролята на средновековната крепост Урвич, една от най-силните крепости на цар Иван Шишман. Цял епос от предания и легенди за Урвич обогатяват местния фолклор!” И както пише Паисий: “Дошли Търновските боляри от Търново в Средец и тук се спрели в некои тесни места покрай река Искър и по Витоша планина. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър, имал манастир Урвич със силна крепост и наоколо го ограждала вода.

 

Схема на крепостта "Урвич" от /Българска военна история/

Урвич се е създала като крепост някъде към IX-X век, но най-често се споменава в хрониките от ХIV век при отбраната на Втората българска държава. Особено много нараства ролята и по време на продължителните битки за София, когато турците владеят вече Ихтиман и Самоков и се насочват от югоизток към града.

Някъде около 1371 година, в околностите на Средец, вероятно на Чамурлийското /Шишмановското/ поле, което днес е под водите на яз. Искър се е водила тежка битка между войските на цар Ясен и Османските нашественици, но турците са отблъснати зад Траянови врата към Пловдив. Падането на София е станало няколко години по-късно. Доказано е, че зад името Ясен се крие братът на Иван Шишман – Иван Асен V, от втория брак на Иван Александър. Той е прокарал и на него е кръстен панорамния път в подножието на Витоша – от Кокаляне, през Панчарево, Бистрица и Драгалевци за Бояна – т. нар. „Цар Ясенов (Асенов) път“ чрез който “Урвич” осъществявал комуникация с крепостта “Батил” над Бояна, както и с други по-малки укрепления с отбранителни функции, включени в първия отбранителен пръстен около Средец. Именно в тези важни събития, подробно описани от разнородни по характер извори е мястото на “Урвич”. Самата крепост освен, че е пазила изключително важният подстъп от юг към Средец, била използвана и за охрана на манастирите от Софийската Света гора. В подкрепа са били и разположените по дефилето към Самоков по-малки контролни постове с които “Урвич” поддържал постоянна връзка чрез система от сигнали.

В миналото река Искър е била твърде пълноводна и е представлявала голяма пречка за достъп от юг към крепостта “Урвич”, особено когато за допълнителна преграда водите на реката били насочвани чрез специален вал около хребета и така го превръщали в непристъпен остров. В такъв случай достъпа до крепостта по суша се осъществявал единствено в една много тясна ивица, по посока на Царичина скала. От запад се използвал подвижен мост над р. Искър, който свързвал крепостта с местността “Самодивска градина”, любимо място за разходка на царската фамилия. Оттам започвала и пътеката към Кокаляне през “Василица” и към Железница, по долината река Ведена. Освен стражеви кули, съществували и постоянни постове за наблюдение на района извън крепостта, при Дяволския мост и при м. Роба, които при нужда сигнализирали за опасност от нападение по посока на Ведена и моста бил демонтиран. Именно в тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост “Урвич”, крепостната черква “Св. Илия” и Урвичкия манастир “Св. Никола – Летни”.
 

Mонумент "Урвич", 1382-1389 на пътя срещу крепостта

Според историка-археолог Димитър Овчаров, провел проучвания в крепостта през 1969г. със средства на Военно-историческия музей, село Панчарево, според преданията Главешово, което се ползвало с известни привилегии от царската власт било аванпост на крепостта – като елемент от цялостната охранителна система на гр. Сердика.
 

Цар Иван Шишман, съпругата му Теодора II (Сара) и синовете му Иван Шишман и Иван Асен V

Разположението и направлението на крепостната стена личи слабо на повърхността. Крепостният зид е бил издигнат на самия ръб на стръмните склонове на рида, като е заграждал пространство с продълговата трапецовидна форма, дълго 350м. и широко до 150м. От юг и от запад се издигат зъбери, наречени Калето и Царичина скала, които може би са били включени във фортификационната система на крепостта, без обаче да бъдат допълнително укрепявани, поради естествената им непристъпност. Където крепостта е била особно уязвима е имало високи бойни кули. Останките на една от тях е запазена до днес на височина до 7-8м. с дебелина на стените до 1,20м. За строителството и е използвана открита сантрачна система, характерна за края на 13, началото на 14 век. Вътрешните сгради не личат много добре, но особено характерен е комплексът от постройки около черквата “Св. Илия”.

Крепостта “Урвич” е съществувала в епоха, когато огнестрелното оръжие не е било познато и е била пригодена за водене на бой чрез използване на лък и стрела, меч, копие, боздугани, секири и др. Турците вероятно са разрушили крепостта веднага след превземането и, тъй като по стражевите кули няма следи от които да личи че е била пригаждана по – късно за стрелба с огнестрелно оръжие.
 

Руини на бойна кула от крепостта Урвич

Има предположения, че строежът на крепостта е започнал още по времето на хан Крум, като архиолозите доказват, че е изградена основно по времето на цар Иван Асен II (1218 – 1245г.). По природна даденост, замисъл и начин на строителство тя прилича много на търновската крепост “Царевец”. Крепостта “Урвич” е изпълнявала задачи, свързани с отбраната на прохода “София – Самоков”, който придобива особено значение през 13-14 век и вероятно е била изградена като държавна крепост със стратегически функции. Съвсем не е изключено обаче в последствие нейните владетели да са придобили икономически функции и привилегии.

Околните села са обслужвали крепостта и феодала. По – късно вероятно крепостта се е превърнала в център на феодално владение, като феодалът е продължил да изпълнява охранителните си задължения спрямо държавата. Не е изключено той да е бил зависим не само от царя, но и от средецкия катепан/жупан/ – управител. С падането на Средец дошъл и краят на Урвичката крепост, но не е изключено през следващите векова на това място да се е издигал прочут манастир, както добре е описан от Паисий в знаменитата си история – като манастир с крепост, а черквата “Св. Илия” вероятно да е продължила своя живот като манастирска. Всъщност Урвич е единствената спомената крепост в “История славянобългарска“.

Първите археологически проучвания на крепостта, датират от 1969 годинa, но след това са прекъсвани на няколко пъти за дълъг период. Едва в 2008г. е реализиран съвместен проект на НАИМ-БАН и Столична община, програма “Култура”, посветен на 1200-годишнината от присъединяването на Сердика към България от кан Крум през 709 година. Проектът е под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова и носи името “Урвич – последната крепост на Шишмановци”.

Разкопките на крепостта винаги са се водили с много малко средства, но въпреки това благодарение на ентусиазма на студенти от СУ “Св. Климент Охридски” и Нов Български Университет и с подкрепата на НИМ и Националния археологически институт при БАН намерените фрагменти от евангелски сцени са реставрирани с много труд парче по парче и са експонирани в залите на Националният исторически музей. Оказва се че стенописите от крепостната черква “Св. Илия” са изработени в прочутия Палеологов стил и са датирани към началото на XIV век. По начин на въздействие на рисунъка са сходни с тези от Боянската църква, особено изображението на Малкия Христос. Ранно Палеологовия стил се счита за най-голямото постижение във византийското изкуство, което се е разпростирало далеч извън пределите на Византия, чак до Русия.
 

Скалната склуптора на Ведена при Дяволския мост

При последните проучвания на крепостта от 2011 година, със средства на Столична община бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия по хълмовете наоколо.

Средновековната крепост “Урвич”, заедно с крепостната черква “Св. Илия”, Панчаревския манастир “Св. Никола – Летни” и близкия Кокалянски манастир “Св. Архангел Михаил”, образуват Урвичкия крепостен комплекс. Култовият комплекс е част от Софийската (Мала) Света гора – съвкупност от религиозни храмове, разположени в оградните на Софийското поле планини, особено по Витоша, Плана и Лозенската планина, където се намират четиринадесет от тях.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Историческата местност “Урвич” е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър обявен за природна забележителност, който по своите природни дадености прилича на Велико Търново с причудливите извивки на река Янтра. Самата укрепена територия заема хребета “Средобърдье” в близост до пресечната точка на трите планини – Лозенска, Плана и Витоша. Влиза в землището на днешно Панчарево, което е наследник на намиралото се в непосредствена близост до крепостта старо село – Главиша.

На няколко километра след Панчарево, по пътя за Самоков се намира статуята на “Трудовака” и малък паркинг пред нея. Издигната е в чест на Строителни войски, които прокарват изключително трудното трасе на пътя. Дотам се стига и с градски автобус No 3 от ст. Гео Милев. От паркинга се тръгва надолу по стръмна алея, след което по мост се пресича река Искър и се продължава по същата алея направо. Това е обиколната алея на хребета “Средобърдье”. След около 800м. се стига разклон с табела за ман. Св. Николай надясно и за крепостта Урвич наляво. След десетина метра вляво се отделя също толкова широка алея, която постепенно отвежда в района на крепостта. Изкачвайки се по нея, малко след като се подминат части от крепостни зидове (вдясно) и руините на бойна кула с дължина 8-10 м. (вляво) се достига до разклон, от където надясно се отделя тясна пътека, която извежда на територията на крепостта, при археологическите разкопки на църквата “Св. Илия”. Широката алея стига до намираща се в района частна постройка в средновековен стил, която няма никаква историческа стойност. За съжаление до момента единствено тя се вижда от шосето за Самоков, и често обърква минувачи и посетители, но следва да се знае, че самата крепост започва петдесетина метра по на север, назад по хълма.

Експонирането на крепостта и разработването на културно-познавателен маршрут в историческата местност, включващ целия Урвички крепостен комплекс ще допринесе за социализацията на мястото и превръщането на тази крупна културно-историческа забележителност в атрактивна туристическа дестинация, в непосредствена близост до столицата. За величието на крепостта днес ни напомнят както емблемата на Панчарево така и елементи от архитектурния облик на местното читалище.
 

Вижте още и:
 

Проект “Урвич – последната крепост на Шишмановци” Изданието е финансирано от програма „Култура“ на Столична община и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата.