Средновековна крепост „Урвич“

Урвич е създадена като крепост някъде към IX-X век, но най-често се споменава в хрониките от ХIV век при отбраната на Втората българска държава. Това е една от най-силните твърдини на царете Иван Шишман и Иван Асен V, известен в района като цар Ясен. Ролята и нараства особено много при последните продължителни битки за Средец, когато турците вече владеят Ихтиман и Самоков и се насочват от югоизток към града. Цял епос от предания и легенди за Урвич обогатяват местния фолклор. И както пише Паисий в знаменитата си история:

„Дошли търновските боляри от Търново в Средец и тук се спрели в некои тесни места покрай река Искър и по Витоша планина. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър, имал манастир, Урвич, със силна крепост и наоколо го ограждала вода“.

Урвич, 1382-1389 „Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители. Българино, сведи глава пред чутовния им подвиг…“

Историческата местност „Урвич“ е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър обявен за природна забележителност. Самата укрепена територия заема хребета „Средобърдье“ в близост до пресечната точка на трите планини – Лозенска, Плана и Витоша. Намира се на 21 км от центъра на София, по пътя за Самоков, в рамките на Столична община.

Схема на крепостта "Урвич" от /Българска военна история/

Схема на крепостта „Урвич“ от /Българска военна история/

Някъде около 1371 година, в околностите на Средец, вероятно на Чамурлийското /Шишмановското/ поле, което днес е под водите на яз. Искър се е водила тежка битка между войските на цар Ясен и Османските нашественици, но турците са отблъснати зад Траянови врата към Пловдив. Падането на София е станало няколко години по-късно. По един намерен надпис от църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е доказано, че зад името Ясен се крие братът на Иван Шишман – Иван Асен V, от втория брак на Иван Александър. Той е прокарал и на него е кръстен панорамния път в подножието на Витоша – от Кокаляне, през Панчарево, Бистрица и Драгалевци за Бояна – т. нар. „Цар Ясенов (Асенов) път“ чрез който „Урвич“ осъществявал комуникация с крепостта „Батил“ над Бояна, както и с други по-малки укрепления с отбранителни функции, включени в първия отбранителен пръстен около Средец. Именно в тези важни събития, подробно описани от разнородни по характер извори е мястото на „Урвич“. Самата крепост освен, че е пазила изключително важният подстъп от юг към Средец, била използвана и за охрана на манастирите от Софийската Света гора. В подкрепа са били и разположените по дефилето към Самоков по-малки контролни постове с които „Урвич“ поддържал постоянна връзка чрез система от сигнали.

В миналото река Искър е била твърде пълноводна и е представлявала естествена пречка за достъп от юг към крепостта „Урвич“, особено когато за допълнителна преграда водите на реката били насочвани чрез специален вал около хребета и така го превръщали в непристъпен остров. В такъв случай достъпа до крепостта по суша се осъществявал единствено в една много тясна ивица, по посока на Царичина скала. От запад се използвал подвижен мост над р. Искър, който свързвал крепостта с местността „Самодивска градина“, любимо място за разходка на царската фамилия. Оттам започвала и пътеката към Кокаляне през „Василица“ и към Железница, по долината река Ведена. Освен стражеви кули, съществували и постоянни постове за наблюдение на района извън крепостта, при Дяволския мост и при м. Роба, които при нужда сигнализирали за опасност от нападение по посока на Ведена и моста бил демонтиран.

Именно в тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост „Урвич“, крепостната черква „Св. Илия“ и Урвичкия манастир „Св. Никола – Летни“.

Възпоменателен барелеф за "Урвич", (1382-1389г.): „Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители. Българино, сведи глава пред чутовния им подвиг…

Монумент-барелеф за „Урвич“, (1382-1389) на пътя срещу крепостта

Според историка-археолог Димитър Овчаров, провел проучвания в крепостта през 1969г. със средства на Военно-историческия музей, село Панчарево, според преданията Главешово, което се ползвало с известни привилегии от царската власт било аванпост на крепостта – като елемент от цялостната охранителна система на гр. Сердика.

Цар Иван Шишман, съпругата му Теодора II (Сара) и синовете му Иван Шишман и Иван Асен V

Цар Иван Шишман, съпругата му Теодора II (Сара) и синовете му Иван Шишман и Иван Асен V

Разположението и направлението на крепостната стена личи слабо на повърхността. Крепостният зид е бил издигнат на самия ръб на стръмните склонове на рида, като е заграждал пространство с продълговата трапецовидна форма, дълго 350м. и широко до 150м. От юг и от запад се издигат зъбери, наречени Калето и Царичина скала, които може би са били включени във фортификационната система на крепостта, без обаче да бъдат допълнително укрепявани, поради естествената им непристъпност. Където крепостта е била особно уязвима е имало високи бойни кули. Останките на една от тях е запазена до днес на височина до 7-8м. с дебелина на стените до 1,20м. За строителството и е използвана открита сантрачна система, характерна за края на XIII, началото на XIV век. Вътрешните сгради не личат много добре, но особено характерен е комплексът от постройки около черквата „Св. Илия“.

Крепостта „Урвич“ е съществувала в епоха, когато огнестрелното оръжие не е било познато и е била пригодена за водене на бой чрез използване на лък и стрела, меч, копие, боздугани, секири и др. Турците вероятно са разрушили крепостта веднага след превземането и, тъй като по стражевите кули няма следи от които да личи че е била пригаждана по-късно за стрелба с огнестрелно оръжие.

Има предположения, че строежът на крепостта е започнал още по времето на кан Крум, като архиолозите доказват, че е изградена основно по времето на цар Иван Асен II (1218 – 1245г.). По природна даденост, замисъл и начин на строителство тя прилича много на търновската крепост „Царевец“. Крепостта „Урвич“ е изпълнявала задачи, свързани с отбраната на прохода „София – Самоков“, който придобива особено значение през XIII-XIV век и вероятно е била изградена като държавна крепост със стратегически функции. Съвсем не е изключено обаче в последствие нейните владетели да са придобили икономически функции и привилегии.

Руини на бойна кула от крепостта Урвич

Руини на бойна кула от крепостта Урвич

Околните села са обслужвали крепостта и феодала. По-късно вероятно крепостта се е превърнала в център на феодално владение, като феодалът е продължил да изпълнява охранителните си задължения спрямо държавата. Не е изключено той да е бил зависим не само от царя, но и от средецкия катепан/жупан/ – управител. С падането на Средец дошъл и краят на Урвичката крепост, но не е изключено през следващите векове на това място да се е издигал прочут манастир, както добре е описан от Паисий в знаменитата си история – като манастир с крепост, а черквата „Св. Илия“ вероятно да е продължила своя живот като манастирска. Всъщност Урвич е единственият споменат топоним в „История славянобългарска„.

Първите археологически проучвания на крепостта, датират от 1969 годинa, но след това са прекъсвани на няколко пъти за дълъг период. През 1979 г. проф. Димитър Овчаров подновява разкопките с екип от студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Изследвана е църква, разположена в центъра на площта оградена от крепостните стени. В резултат на проведените проучвания до края на 70-те години МК и НИПК дават на крепостта статут на паметник на културата от национално значение в категория “недвижими паметници с видими архитектурни останки”. В 1981г. Димитър Овчаров публикува двата етапа на изграждане на църквата „Св. Илия” в крепостта Урвич. Година по-късно участникът в разкопките Николай Овчаров обнародва откритите при разкопките стенописи. През същата година той продължава проучванията, вече със самостоятелно разрешение и с ученици от столични училища. Тогава е разчистен притвора на храма „Св. Илия“ който до този момент е бил неизвестен.

Разкопките на крепостта винаги са се водили с много малко средства, но въпреки това благодарение на ентусиазма на студенти и с подкрепата на НИМ и Националния археологически институт при БАН намерените фрагменти от евангелски сцени са реставрирани с много труд парче по парче и са експонирани в залите на Националният исторически музей. Оказва се че стенописите от крепостната черква „Св. Илия“ са изработени в прочутия Палеологов стил и са датирани към началото на XIV век. По начин на въздействие на рисунъка са сходни с тези от Боянската църква, особено изображението на Малкия Христос. Ранно Палеологовия стил се счита за най-голямото постижение във византийското изкуство, което се е разпростирало далеч извън пределите на Византия, чак до Русия.

Скална склуптора на жена прегърнала в ръцете си дете, при Дяволския мост на река Ведена срещу крепостта откъм Кокаляне и Железница

Скалната склуптора на Ведена при Дяволския мост

Едва в 2008г. е реализиран съвместен проект на НАИМ-БАН и Столична община, програма „Култура“, посветен на 1200-годишнината от присъединяването на Сердика към България от кан Крум през 709 година. Проектът е под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова и носи името „Урвич – последната крепост на Шишмановци“.

При последните проучвания на крепостта от 2011 година бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна военна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия с производствени центрове по хълмовете надолу, който е имал огромно значение за целия регион. Разкопките са подновени със съдействието на Столична община и се осъществяват по проект на САПЕЗАП – Копам БГ, финансиран по общинската програма „Култура”. Научни ръководители на изследванията са доц. д-р Бони Петрунова и проф. Николай Овчаров, а се работи с прекрасните студенти от Българските университети. По думите на проф. Николай Овчаров „Урвич“ е имал две отбранителни зони – външна и вътрешна, като в най-високата част се очаква да бъде открита и цитаделата – вътрешния замък. Археолозите предполагат, че във вътрешността на крепостта ще се открият много сгради. Голяма част от разкопките ще бъдат съсредоточени около откритата вече църквата „Свети Пророк Илия“ и малкия манастир в близост до нея. Учените засега гледат скептично на легендите, че точно на Урвич е заровено съкровището на Иван Шишман, но не изключват възможността в крепостта да са скрити скъпоценности.

Средновековната твърдина „Урвич“ e разположена на площ от 18 дка в местността „Средобърдье“ от землището на Панчарево. При старото си местоположение в местността „Главиша“ – Лозенската планина, селото е било с най-удобен и пряк достъп до крепостта, крепостната черква-манастир “Св. Илия” и Панчаревския (Урвички) манастир “Св. Никола-Летни”, които заедно с близкия Кокалянски манастир “Св. Архангел Михаил”, образуват Урвичкия крепостно-манастирски комплекс. Култовият комплекс е част от Софийската (Мала) Света гора – съвкупност от религиозни храмове, разположени в оградните на Софийското поле планини, особено по Витоша, Плана и Лозенската планина, където се намират четиринадесет от тях.

Местоположение:

На няколко километра след Панчарево, по пътя за Самоков се намира статуята на „Трудовака“ и малък паркинг пред нея. Издигната е в чест на Строителни войски, които прокарват изключително трудното трасе на пътя. Дотам се стига и с градски автобус No 3 от ст. Гео Милев. От паркинга се тръгва надолу по стръмна алея, след което по мост се пресича река Искър и се продължава по същата алея направо. Това е обиколната алея на хребета „Средобърдье“. След около 800м. се стига разклон с табела за ман. Св. Николай надясно и за крепостта Урвич наляво. След десетина метра вляво се отделя също толкова широка алея, която постепенно отвежда в района на крепостта. Изкачвайки се по нея, малко след като се подминат части от крепостни зидове (вдясно) и руините на бойна кула с дължина 8-10 м. (вляво) се достига до разклон, от където надясно се отделя тясна пътека, която извежда на територията на крепостта, при археологическите разкопки на църквата „Св. Илия“. Широката алея стига до намираща се в района частна постройка в средновековен стил, която няма никаква историческа стойност. За съжаление до момента единствено тя се вижда от шосето за Самоков, и често обърква минувачи и посетители, но следва да се знае, че самата крепост започва петдесетина метра по на север, назад по хълма.

Експонирането на крепостта и разработването на културно-познавателен маршрут в историческата местност, включващ целия Урвички крепостен комплекс ще допринесе за социализацията на мястото и превръщането на тази крупна културно-историческа забележителност в атрактивна туристическа дестинация, в непосредствена близост до столицата. За величието на крепостта днес ни напомнят както емблемата на Панчарево така и елементи от архитектурния облик на местното читалище.

Снимки от крепостта

Средновековна крепост "Урвич" край СофияСредновековна крепост "Урвич" край СофияСредновековна крепост "Урвич" край СофияСредновековна крепост "Урвич" край СофияСредновековна крепост "Урвич" край СофияСредновековна крепост "Урвич" край СофияСредновековна крепост "Урвич" край СофияСредновековна крепост "Урвич" край СофияСредновековна крепост "Урвич" край София

Проект „Урвич – последната крепост на Шишмановци“ Изданието е финансирано от програма „Култура“ на Столична община и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата.
Разказва Ботьо Бараков За живота на Ботьо Бараков и любимия му дом край „Урвич“! По материали на Лазар Лазаров, с. Източник, 1992 г.

Вижте още и:

Повече по темата

Вижте Историческа местност „Урвич“ в Google Maps