Софийската (Средечка) Мала Света гора представлява общност от религиозни храмове, разположени в оградните на Софийското поле планини, особено по Витоша, Стара планина, Лозенската планина и Плана. Нарича се Мала, по аналог на по-големия манастирски комплекс, разположен на полуостров Атон (Света гора) в Гърция.
В средата на 14 век в Средецката област е имало по-вече от 100 манастира, но 60 от тях били наречени “Средецка (Мала) Света гора”. Те били свързани помежду си както духовно, така и стопански. Четиринадесет от тези обители са разположени по склоновете на Витоша, Лозенската планина и Плана планина, повечето от които са функциониращи и днес. За религиозен център (Лавра) на тези 14 манастира се считал Бистришкия “Св. Никола”, напълно разрушен от турците. На негово място е издигната днешната черква “Св. Георги” в Бистрица. Най-издигнат в йерархията е Драгалевския манастир “Св. Богородица Витошка”, който е ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха). Той бил освободен от данъци и намеса на средечките или други градоначалници и владици, което е записано във “Витошката златопечатна грамота” на цар Иван Шишман дадена на манастира. Най-стар е Германския “Св. Иван Рилски” – подворие на българския манастир “Св. Георги Зограф” в Атон. Други значими центрове са били Кокалянския манастир “Св. Архангел Михаил”, Кладнешкия манастир “Св. Никола”, Кремиковския манастир “Св. Георги Победоносец” и др. Богато изографисани са черквите и на Буховския, Горнобанския, Сеславския, Куриловския, Елешничкия манастири. Повечето от манастирите са били оживени книжовно-просветни центрове. Има предположения че началото на изграждането на тази манастирска общност е поставено още по времето на Първото българско царство, като бъдещи изследвания на манастирската общност около София не е изключено да докажат изграждането на голяма част от манастирите още през 10 век.
Възникнала спонтанно, тази общност от Свети обители се превръща в основна опора на духа за хората от София и Софийско, през дългите години на робство. Тези духовни огнища са изиграли важна роля за нравственото извисяване и запазването на българщината сред населението от софийските села. Макар и да били разрушавани те са били възтановявани, макар и съвсем скромно и пак са живяли своя духовен живот. “Мала Света гора” е била посещавана от богомолци от цялата страна и се е ползвала с покровителството на царете Иван Александър, Иван Асен и Иван Шишман. Апостола на Свободата Васил Левски многократно е отсядал в някои от манастирите по революционни дела. Членовете на царските семейства също са били чести гости по тези места.
В непосредствена близост до Панчарево са разположени някои манастири от Мала Света гора, и по-точно култовите места на Урвичкия крепостно-манастирски комплекс, който включва средновековната крепост “Урвич” и околните манастири “Св. Никола – Летни”, “Св. Архангел Михаил” и съществувалата в пределите на крепостта късносредновековна църква “Св. Пророк Илия”.
В спомените си д-р Христо Попов за дядо Пешо (Петър Тончев Панчев) има един любопитен факт, макар и недоказан, който потвърждава чрез пример от селото гореказаното както и това че панчаревци са познавали миналото на своя край и са тачели паметта на последните царски фамилии.
Седлото
По спомени на Трайчо Стоилов Иванов от Панчарево
“В дядо Пешови се намираше едно старинно конско седло и въпреки занемарения му вид личеше неговата изкусна и богата изработка – преобладаваше червената кожа. Дядо Пешо разправяше по предание от баща на син че това седло води началото си от времето на последните царе на Второто българско царство. Някога през Панчарево минала втората жена на цар Иван Александър, царица Сара (Теодора II), на път за една прочута обител край село Плана на поклонение. И това седло останало от нея. Дошлите специалисти от Археологическия музей са дали мнение че е възможно седлото да има такъв произход, тъй като беше изработено от червена кожа, а тогавашните царе са имали слабост към червения цвят, носели са малки ботуши от червена кожа.”
В този раздел прочетете повече за:
