Плана планина

Билните части на планината изобилстват с обширни хоризонти и характерни само за Плана гори от Бял бор
Билните части на планината изобилстват с обширни хоризонти и характерни само за Плана гори от Бял бор
Плана е малка по територия, но изключително красива средновисока планина, разположена между Витоша и Рила, между Софийското, Самоковското поле и Панчаревския пролом на река Искър, който я отделя от Лозенската планина. Най-висок връх е Манастирище – 1338 м., разположен в северната част на планината. Първоначално е смятана за част от Витоша. За първи път братя Шкорпил я разграничават от Витоша в “География на България” като я наричат с името на главния й рид Плана, и я обособяват като отделна планина. В превод името Плана означава широко, открито било на голяма височина. Релефът на Плана се характеризира с големи билни заравнености по високоте части  и добре изразени речни долини по периферията. Сравнително големи реки протичащи през Плана са Ягуля и Планщица. Планината е населявана от дълбока древност, за което свидетелства тракийското светилище до село Железница, на мястото на което днес е издигнат параклис на името на „Свети Дух“, както и средновековното Алинско кале, над с. Алино, общ. Самоков. Най-голям манастир е Кокалянския „Св. Архангел Михаил„, който е бил оживен книжовен център. По отношение на минерални изкопаеми Плана е бедна. В далечното минало се е добивал магнетит за получаване на желязо, а по някои долове са се експлоатирали златни находища за добиване на злато. В поречието на река Ягуля е разположено термално находище с около 12 – 13 минерални извори. Температурата на водата им е 30 градуса и се използва за лечение на различни кожни заболявания. От дървесните видове преобладават бук, габър, дъб, липа, а билата изобилстват с пасища, тревни площи, разнообразна билкова растителност. Главно южните склонове на планината са покрити с хубави борови гори. Някога горите в цялата планина са били вековни, но постепенно били унищожени за нуждите на местното рударство. Естествените гори твърде оредели в миналото днес се опазват и представляват голямо богатство за планината и хората.

Планината е достъпна за посещение от всички околни села и махали, разположени в подножието и по нейното било, откъдето тръгват разнообразни маршрути. Коларските пътища, използвани в миналото за стопански цели днес предлагат на туристите незабравими мигове от допира с тази зелена и изключително чаровна планина.

Защитена зона “Плана” е включена в Националната Екологична мрежа „НАТУРА 2000„″ по директивата за местообитанията. Обхваща голяма част от Плана планина и прилежащия участък на река Искър, между яз. Искър и Панчаревското езеро.

Долината на река Ягуля (Ведена) при Дяволския мост
Долината на река Ягуля (Ведена) при Дяволския мост
Този участък представлява важен биокоридор за редки видове риба, които са намерили убежище от язовирите в реката. Тук изключителна ценност представляват естествените гори от Бял бор, които виреят на много ниска надморска височина, както и крайречните гори от Върба и Елша. Зоната е богата на бозайници, земноводни, влечуги и безгръбначни. Плана е важен коридор за кафявата мечка, който свързва Старопланинската с Рило-родопската популация на този вид.

Маршрути, които свързват района на Панчарево с Плана планина:

  • с. Кокаляне – в.з. Китката – Цар Ясенов път (скала Просеченик) – Дяволски мост – Кокалянски манастир – Кръстат дъб – вр. Манастирище – 4,00 ч.

  • Дяволски мост – Кръстат дъб – Железнишки минерални извори – с. Железница – 4,15 ч.

В планината може да се практикува конна езда. Отлични условия в това отношение предлага добре поддържаната база в село Плана, до Космическата станция. За повече информация вижте ТУК