Произход на населението на Панчарево

Двора на черквата, където е било старото гробище на селото
Двора на черквата, където е било старото гробище на селото

Трудно е да се каже какво точно е представлявало селото, каква народност го е населявала и какви етнографски промени е претърпяло през вековете. Установено е че Главишево и съседното Кокаляне имат славянски и прабългарски произход. По-късно в това човешко море се стопяват заварените траки и придошлите печенеги. Средецката област станала театър на ожесточени сбивания и грабежи, особено около Витоша и Велбужд (Кюстендил). Печенегите били чергарско, войнствено, грабливо племе, което постепенно се изтеглило на запад, като части от него били подчинени, разоръжени и заселени от Византийците в Софийско и Нишко. Съществува предположение, че едно от по-големите печенежки племена, се наричало с име сходно на думата „шоп“ откъдето е останало името „шопи“ отнасящо се за населението на цяла Северозападна България, чак до Ниш, а в последствие се утвърдило главно в Софийското поле при „белодрешковците“.

Познати са и други тълкования за името на шопите. Предполага се например, че „шоп“ произлиза от немското „schuppen“ т.е „колиба, навес“ и е останало за населението в Югозапдна България, вследствие на престоя на немските рудари по тези земи още от времето на Второто българско царство. Те са работели по рудниците лятно време и са се подслонявали в колиби, навеси – „шупи, шопи“. Предполага се че са живеели доста примитивно, ограничено, затворено и понякога в конфузно взаимоотношение с местното население. Думата „шоп“ придобила популярност и местните също започнали да ги назовават с това име.

Шопи от Панчарево /началото на XX век/
Шопи от Панчарево

Имената на селяните от Панчарево и Кокаляне, цитирани в османските документи говорят за чисто славянски произход на местното население. В последствие започват да се появяват турски, татарски, черкезки и други заселници.

Гробището на селото се е намирало в югоизточния му край, на мястото на днешните постройки към водноелектрическата централа. Разкриването на гробището е станало още по време на строителство и, но не им е обърнато необходимото внимание, защото приоритетът е бил пускането на електроцентралата в срок. Ако са били извършени проучвания сега щяхме да знаем по-вече за най – старото село Главешово, от което по-късно при други исторически условия някои от фамилиите му са станали основатели на днешно Панчарево. Че там е било Главешово потвърждава и наименованието на цялата местност около централата, която и до днес се нарича „Главешо – Каваците“.

През всички векове на робството местните селяни, заедно с християнското население на София и околните села, откликвали с готовност и надежда на всеки кръстоносен поход, на всеки подготвян бунт, на всяка война на европейските държави – Полша, Унгария, Австрия и най-вече Русия, срещу османското подтисничествo!

Местността "Главешо - Каваците", до ВЕЦ "Кокаляне"
Местността „Главешо – Каваците“, до ВЕЦ „Кокаляне“