Бригадири – доброволци, включили се в националното бригадирско движение в полза на благоустрояването и индустриализацията на България.
Бригадири доброволци от с. Панчарево, на строителството на яз. „Искър“, 1954г.
От Панчарево активно участие в бригадирския труд взимат: Карло Руджери, Антон Руджери, Славчо Божилов, Тодор Божилов, Алекандър Бонев, Анка Бонева, Григор Ганчев, Иван Бонев, Петър Благоев, Тодор Костов, Стоян Димитров, Иван Пенков, Георги Сердов, Георги Христов, Христо Наумов, Георги Стоянов и още много други.
Панчаревски младежи са взели участие с безплатен труд в строителството на следните национални обекти:
* язовир „ИСКЪР“
* железопътната линия „ПЕРНИК – ВОЛУЯК“
* шосето в прохода „ХАИНБОАЗ“
Панчаревски младежи, взели участие в строителството на въжения мост на река Бистрица в селото през 1949 година:
Антон Карлов Руджери, Вера Божилова, Гюра Димитрова, Димитрина Вулева, Ирина Трендафилова, Зорка Стефчова, Йорданка Илиева, Йорданка Димитрова, Йорданка Благоева, Йордан Димитров, Кирил Божков, Мария Георгиева, Младенка Кацарска, Надка Йорданова, Петър Попов, Рангел Илиев, Стоянка Илиева, Славчо Божилов – командир, Стефан Кацарски, Тодор Йорданов, Христина Балева, Христина Кърчакова, Христина Станкова, Цена Петкова, Цветанка Вулева, Цветан Пенков.
Особена заслуга за построяването на въжения мост, заменящ дотогава съществуващия мост от две върбови гредички, по който се е преминавало през реката, има всеотдайният майстор Карло Руджери. Негов бе проектът, техническото ръководство, намирането на стоманените въжета. Всеотдаен е трудът му от сутрин до вечер, редом с младежите. Малко сприхав, малко своенравен, но с желание да се направи нещо добро.
Тук би следввало да отбележим приносът на тогавашния кмет на Панчаревската община – Стоян Панчев, за инициативата, за осигуряването на материалите и средствата. Ръководството е дело на командира на бригадата Славчо Йорданов Божилов, който съумява да сплоти младежите, да ги ентусиазира и да създаде стройна организация за обекта и здрав колектив. Естествено най-голяма заслуга за отличната, съзнателно свършена работа имат младежите бригадири както на обекта „Въжен мост“ така и на останалите обекти от национално значение. Още по-голяма цена има техния труд в онези години, когато всичко се извършва на ръка, без никаква механизация. Обществото им дължи признание. Ние днес не можем да си представим Панчарево и още повече милионна София, без язовир „Искър“, който осигурява вода за пиене, за напояване на Софийското поле и за производство на електроенергия от ВЕЦ Пасарел и Кокаляне. Същото се отнася и за останалите бригадирски обекти в страната и селото.
Всеотдаен безплатен труд закипява и за благоустрояването и асфалтирането на селото, за построяването на училището, банята, на други обекти от общоселско значение, в кооперативното стопанство, в кооперацията, за изграждане на личните домове, и пълното обновяване на Панчарево.
Бригадири доброволци от с. Панчарево на строителството на яз. „Искър“ – обект „Вуин дол“
Много усилия, много труд, всеотдайна работа с хората и за хората и всичко това безплатно, с желанието да се подпомогне дейността на общината, насочена към подобряване жизнената среда и живота на хората от селото.
Бурното и стремително развитие на село Панчарево по онова време се дължи и на организаторската и мобилизираща роля на Отечественофронтовскакта организация в селото. Нейни представители са били Иван Палийски – основател, Никифор Трайков, Василка Руджери, Славчо Божилов, Костадинка Кръстева, по-късно и д-р Антоанета Недкова и Цветанка Янкова. В началните 10-15 години ОФ-организацията в селото наред с икономическите и културно-образователните е имала и политически задачи, които в последствие отпадат.
Със своята активност и добри организаторски качества членове на БЗНС като Спас Осторлевски, Стефан Панчов, Николай Панчов, Иван Иванов (Накето), Миладин Христов, Стоян Иванчов, демократът Никола Рашов, членът на БСДП Димитър Костов и безпартийните Николай Богданов, Илия Жуков, Стоян Вулев, Вучко Осторлевски, Матей Попов, Георги Николчов Осторлевски, свещеник Атанас Чемширов, учителите Петър Симеонов и Коста Семерджиев, секретарят на общината Райко Милушев и редица други допринесоха много за да се измъкне селото от бедността и неволята, да заживеят панчаревци по-културно и по-щастливо.
Всичко направено в селото е плод на дългогодишните услилия на панчаревци. Да се омаловажава и неуважава направеното в селото, означава да се отрича трудът на хората от Панчарево, защото всичко направено е тяхно дело. А то не е малко!