Дъбът е считан за Свещеното дърво на Перун, върховния бог на мълниите.  Под дъбовете се правели оброци, а там където не е имало черкви, хората са се молели около вековните дъбове, правели са там курбани, най често срещу градушки. Това е причината тези дървета да се наричат “кръстати”. Има поверие, че дъб не се сече, защото нещастия ще сполетят дома или селото. За такъв вид дървета е характерно тяхното индивидуално разположение в местности, където те доминират над преобладаващата наоколо ниска храстова или тревна растителност.
 
Над Кокалянския манастир верее такова хилядолетно дърво, което за съжаление е застрашено от изсъхване, поради вандалско отношение – разкопавания и палене на огън в основата му и изобщо липса на всякъкви грижи.

Кръстатият дъб над Кокалянския манастир в Плана