Надгробен паметник, открит в района на банята през 1947 г.
Панчаревските минерални извори имат богата история, която датира от тракийско и римско време. Траките са оценили по достойнство минералните води и красотите на територията на Панчарево и твърде отдавна са се поселили в местността Риляник. Римляните след превземане на македонското царство разположили свой военен лагер, наблюдателна крепост и селище също в близост до изворите! Още от древността изворите били основно два – един на брега на Искъра и друг до пътя, където били построени римските бани. Според стара легенда римската баня била построена по повеля на император Константин Велики, живял в Сердика заедно с дъщеря си. Вярна ли е легендата за създаване на банята не е ясно, но със сигурност се знае, че някъде в този период римляните построили на минералните извори в Панчарево седем големи и малки басейна вероятно на открито, които се отличавали с голяма изящност и красота. Нарекли баните „Чезаре – Царски“!
След падането на България под турско робство Евлия Челеби съобщава в едно свое описание от 1652 година:
„В околностите на София има до двадесет и едно места за разходка. В полите на Витоша и край река Искър сред дървета и драки е разположен Кинан пашовия чифлик, който е дворец, подобен на теке а до него на едно обрасло със зеленина място се намира минералната баня „Юрюнджек лъджа“, която е лековита обаче сданието и не е толкоз хубаво. В старо време Мурад I издигнал на тази баня едно малко, но красиво кубе. Тази минерална вода е лековита против седем болести и при нея се стичат болни от разни краища, като се мажат и с калта и. Особено граските аяни идат тук през месец юли и с цялото си домочадие се къпят цяла неделя и добиват пресни сили. Тя е прочута минерална вода…“.
Старата баня на Панчарево - 1928 г.
Евлия Челеби съобщава също че след падането на София Мурад I пребивавал в този град три години за да уреди административно новозаетите земи. От това става ясно че банята е била използвана и достроявана от турците още през 14 век. Наименованието лъджа означава минерален извор, баня а думата юрунджек, може да се тълкува като диалектна за пасище на привързани на едно място животни.
Интересно е да се отбележи че при направено изследване на селищните имена в софийско на база на османски регистри се споменава също и за селище Ири (близо до река Искър) с неустановено точно местоположение, като се посочва че вероятно това селище съвпада с цираното от Евлия Челеби – Юрюнджек лъджа.
12 458 Comments